Местоположение: Плато „Свети Никола“, гр. Мелник

Площ: Около 12 хектара

Период на изграждане: IX–XIV век

Функция: Административен, духовен и военен център на вътрешния град

Значими структури:

• Донжон кула (наблюдателно-отбранителна и резиденциална функция)
• Манастири: „Св. Харалампий“ и „Св. Богородица Спилеотиса“
• Църкви, водохранилища, ковачница, стъкларска работилница

Археологически проучвания: Стартират през 1966 г., провеждани от Димка Серафимова, проф. Виолета Нешева, гл. ас. д-р Методи Златков и др.

• Панорамна гледка към долината на р. Струма – ключов отбранителен пункт.
• Донжон кулата е имала 3–4 етажа с отбранителни и жилищни функции.
• Водохранилище със специална хидрофобна мазилка и глинени ленти – рядка технология за Средновековието.
• Намерени следи от ковачница и стъкларска работилница (шлака и стъклена стопилка).

Местоположение: Източната тераса на платото „Свети Никола“, над гр. Мелник

Основан: Между 1209 и 1211 г., от деспот Алексий Слав

Период на съществуване: XIII – начало на XX век

Алтернативно име: „Св. Зона“ (от XVIII в.)

Функция: Владетелски и литургически манастир, място за възпоменание на основателя и неговия род

Ключови архитектурни елементи:

• Затворен ансамбъл с църква, килии, трапезария, кухня, библиотека, водохранилище
• Отбранителна кула, разположена извън основната сграда
• Църкви и параклиси: „Св. Богородица“, „Св. Спиридон“, „Св. Пантелеймон“ и предполагаеми възпоменателни параклиси

Изследван от: Археологически екипи; документиран във Ватопедски актове, включително в сигилията на Алексий Слав от 1220 г.

• Манастирът притежавал имоти в града и околностите: ниви, лозя, мелници, дори цели села със свободни и зависими селяни.
• В сигилията от 1220 г. манастирът е наречен „деспотски и царски“ – рядко засвидетелствано за българските земи.
• Пещерата, дала името „Спилеотиса“, е включена в архитектурата и използвана до края на XIX в.
• През Възраждането манастирската църква е преименувана на „Св. Зона“ – съкратено от „Богородица на Светия пояс“. Смята се, че това е единственият храм в България с това име.
• При разкопки са открити фрагменти от стенописи, розова мазилка и два етажа от килии.
• През 1904 г. обителта е разрушена от земетресение, но остава в паметта на местните като символ на духовност и история.

Местоположение: Южен хребет в централната част на Славовата крепост, гр. Мелник

Основан: Около 1205–1206 г.

Функция: Първият организиран манастир в крепостта, с киновиална общност

Строителни периоди:

• I период – началото на XIII в.
• II период – втората половина на XVI в. (вер. след земетресение през 1585 г.)
• III период – XVIII–XIX в. (възстановяване и възрожденски градежи)

Архитектурен ансамбъл:

• Полуоткрито предверие с църква „Св. Йоан Предтеча“ и аязмо
• Католикон – двойна църква „Св. Архангел Михаил“ и „Св. Харалампий“
• Хранителен блок (трапезария, кухня, водохранилище)
• Игуменарница и монашески килии
• Строга затворена композиция, съобразена с терена

• Католиконът включва две църкви под общ покрив – рядко архитектурно решение за региона.
• Още през 1206 г. манастирът се споменава в приписка към богато украсено Евангелие, пазено днес в Атина.
• Църквата „Св. Архангел Михаил“ разполага с мраморна олтарна трапеза, стенописи от XIII и XVI в., и водопроводно аязмо.
• При разкопки са открити глинени плочки за писане – доказателство за книжовна дейност и възможна библиотека.
• Манастирът е преживял няколко земетресения (1211 и 1585 г.), след които е възстановяван.
• Последното писмено сведение е от края на XIX в., а камбаната му е запазена от местните християни.

Местоположение: Плато „Св. Никола“, над гр. Мелник

Първоначално изградена: VI век (Юстинианова епоха)

Функция: Митрополитска и епископска църква, духовен център на Мелник

Основни периоди на изграждане:

• I: VI в. – ранновизантийска базилика върху антично светилище
• II: IX–X в. – възстановена през Първото българско царство
• III: XIII в. – деспот Алексий Слав възстановява и дарява камбана
• IV–VI: XIV–XIX в. – земетресения, пожари, възстановяване във възрожденски вид

Архитектурни особености:

• Трикорабна, триапсидна базилика с почти квадратен наос
• Притвор, две странични галерии, водохранилище и жилищна сграда
• Синтрон (седалище на духовенството), оформен с кирпич и антични елементи
• Камбанария с европейски облик, включена по-късно към ансамбъла

• Под олтара са открити фрагменти от мраморен постамент на император Траян, вграден в светия престол.
• Съхранявана е една от най-старите камбани на Балканите, отлята между 1211–1216 г. по западноевропейски образец.
• Храмът е изграден върху тракийско светилище – символ на победата на християнството над езичеството.
• Открити са археологически следи от митрополитската резиденция, библиотеки и гробници на духовници, включително вероятен гроб на митрополит Павел Клавдиополит.
• През вековете архитектурата на църквата се адаптира към терена и историческите промени, без да губи първоначалната си базиликална структура.

Местоположение: Централната част на гр. Мелник

Изградена: 1869 г. (върху основи на по-стар храм)

Архитектура: Възрожденска църква с каменна зидария и внушителна вътрешност

Енорийска принадлежност: Неврокопска епархия на БПЦ

Статут: Паметник на културата с национално значение

Уникалност: Единствен храм в България, посветен на св. Антоний Велики

• Църквата е известна с чудотворни изцеления – от психични заболявания, страхови състояния и „зли сили“.
• В центъра ѝ има желязна верига, използвана в миналото за доброволно „привързване“ на обсебени хора, които често се събуждали излекувани.
• Свети Антоний Велики е почитан като покровител срещу болести и духовни изкушения – символ на победата над демоните.
• Наричана от местните „храм на чудесата“, църквата се посещава целогодишно от хора, търсещи духовно пречистване.
• Оцелява като един от петте храма, незасегнати при опожаряването на Мелник през Балканската война.

Местоположение: Възвишение „Чатала“, център на гр. Мелник

Основана: Около 1211–1230 г. (след голямото земетресение)

Функция: Владетелска резиденция, приемна зала, по-късно и страноприемница

Статут: Паметник на културата с национално значение

Основни елементи:

• Два обема: къща с трапецовиден план и кула тип донжон
• Етажна приемна зала с тронна ниша (единствена по рода си в България)
• Винарска изба, баня, камина, занаятчийски помещения
• Часовникова кула (добавена през 1701 г.)
• Архитектурна декорация с клетъчна зидария, геометрични и флорални орнаменти от тухли

• Кулата е била едновременно жилищна, отбранителна и представителна – с тронна ниша и бойни мазгали.
• Археолозите откриват работилници за керамика, желязо и стъкло в подножието на комплекса.
• Има уникално оформена тронна зала – единствен пример за светска средновековна архитектура от този тип в България.
• Болярската къща е издигната на най-видимото място в града, за да вдъхва респект и контролира достъпа към централната зона.
• Фасадите ѝ са украсени с розети, вериги и тухлени орнаменти, познати от византийската и македонска архитектура от XIII–XIV в.
• Още през XIII в. е включена в ансамбъл с църква, водохранилище и стопански сгради, оформящи аристократичен квартал.

Местоположение: Северозападният склон на гр. Мелник

Изградена: 1754 г. от рода Кордопулови

Архитектура: Смесица от български, венециански и ориенталски стил

Етажи: 3 нива – приземен (винарски), жилищен и представителен

Статут: Музей, паметник на културата

• Под къщата се простира 200-метров тунелен лабиринт, в който отлежавали до 300 тона вино при постоянна температура (10–12°C).
• Гостната зала е 90 кв. м – с витражи, стенописи, дърворезба и таван със зодиакален календар и слънце в центъра.
• В стаята с кьошка е имало тайник за подслушване и скривалище на Яне Сандански.
• В миналото домакините канели музиканти от Виена и организирали театрални представления и балове.
• Последният наследник Манол Кордопулов завещава къщата на фамилията Цинцарови, която я поддържа и до днес.
• В приземието и днес се произвежда вино по традиционна технология – приемственост, която се усеща във всяка чаша.

Местоположение: Северен склон под Славова крепост, гр. Мелник

Първи строителен период: XIII в. (еднокорабна църква, ~6 × 4 м)

Втори период: XV–XVI в. (по-голяма еднокорабна църква, ~10 × 11,5 м)

Сегашна сграда: Построена през 1756 г. като митрополитска трикорабна базилика

Архитектурни особености:

• Три кораба и шест чифта вътрешни колони
• Три апсиди – една централна и две странични
• Аркаден нартекс от север с декоративни дървени колони
• Градена от ломен камък с декоративна фуга и тухлени елементи в апсидите

• Около храма е разкрит некропол с гробове от XIII до XIX в., с глинени съдове със сграфито украса като гробни дарове.
• Под храма са открити останки от две по-ранни църкви, изграждани върху един и същ терен.
• В северната фасада е добавен аркаден нартекс с дървени колони, придаващ архитектурна динамика.
• Храмът е разположен на ключов маршрут между външния град и Славовата крепост, подчертавайки стратегическото му значение.
• Несиметричните форми на храма показват адаптация към терена и майсторството на средновековните строители.
• През Възраждането служи като митрополитска църква и запазва духовната приемственост от Средновековието до днес.

Местоположение: гр. Мелник, централна част

Основан: 1968 г. (в Пашовата къща); от 2015 г. – в обновена сграда

Статут: Филиал на Археологически музей – Сандански; част от 100 НТО

Експозиции:

• История и археология на Мелник (от IV в. пр.н.е. до XX в.)
• Битови зали: възстановка на градски и селски интериор
• Националноосвободителни борби и делото на Яне Сандански

• Музеят съхранява реликварий с костите на деспот Алексий Слав и семейството му – уникална почит към владетеля, превърнал Мелник в столица.
• В археологическата зала е представена тракийската богиня Бендида, с оброчна плоча от светилище под църквата „Св. Никола“.
• Възстановена е градска стая от началото на XX век, с мебели, снимки, дрехи и предмети от бита.
• Етнографската експозиция показва домашно производство на сечива, дрехи и съдове от епохата на Възраждането.
• Експозицията за Яне Сандански включва оригинални документи и предмети, свързани с революционната му дейност.

Местоположение: Източно под платото „Св. Никола“, край пътя Мелник–Неврокоп

Първоначално изградена: VI век (при император Юстиниан I)

Строителни периоди:

• I: VI век – раннохристиянска еднокорабна църква
• II: XIII век – посвещаване на Св. Петка след победата при Клокотница (1230)
• III: XVI–XVII в. – възстановяване след земетресение
• IV: XVIII–XIX в. – преустройство в трикорабна псевдобазилика

Архитектурни характеристики:

• Трикорабна каменна постройка с полукръгла апсида и притвор
• Вкопан в терена наос с под от тухли, каменни и мраморни плочи
• Вход с арка, подпорна южна стена и открито преддверие с калдаръм
• Възстановена напълно през 2023 г.

• Храмът се споменава още в османски регистър от 1570 г. и е бил енорийски център на квартал „Мурдзу“.
• Името „Параскева“ се свързва с култа към Св. Петка Търновска след победата на Иван Асен II при Клокотница.
• Църквата е изградена върху античен път, свързващ долините на Струма и Места.
• При реставрацията са съхранени оригиналните архитектурни форми, включително зиданата олтарна маса и подовите нива.
• Възстановена е през 2023 г. с дарения по инициатива на Живко Литов и местната общност – символ на памет и надежда.
• Днес е място за богослужения, поклонение и културен туризъм, вписано в мрежата на духовните обекти в региона.